Тангото е жанр в изкуството. Тангото съществува като музика, като поезия и като танц.
Възниква през втората половина на 19 век в Буенос Айрес, Аржентина, както и в Монтевидео, Уругвай.
С течение на времето и с усъвършенстването си добива огромна популярност на няколко континента. През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа.
В днешно време е разпространен по цял свят. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга. Световният ден на тангото се отбелязва на 11 декември.
Думата „танго“ е с неясен произход; има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология. Означава: място, където се доят кравите, място, където свирят и танцуват чернокожи. Има, разбира се, и още куп значения.
Има няколко форми на тангото, дори няколко стила в аржентинското танго. Има и различни аржентински танго ритми, които изискват промени в тялото, във връзката и движението.
Аржентинското танго е сложен социален танц с практически неограничени възможности на импровизацията. За сравнение американското или международното танго са с ясно определена учебна програма и танцьорите научават конкретни стъпки и вариации за състезанията. Аржентинско танго е социален импровизаторски танц, в който водещият (кавалерът) е отговорен да знае и визуализира всяка стъпка, която подава на дамата, като запазва баланса си и непрекъснато поддържа контакт и „слуша“ за реакцията на дамата. Водещият трябва да направи това уверено, ясно и преди всичко музикално, докато навигира на един претъпкан дансинг, като ако се наложи да прекрати движението и да предпази дамата от нараняване. От друга страна, дамата в аржентинското танго фокусира вниманието си изключително и изцяло към кавалера и веднага трябва да реагира на това, което той иска да се играе.
