Някой някога е казал: „Танцът е стихотворение, в което всяко движение е дума“. И това надали някой ще оспори. За Цвети Гаврилова от Благоевград обаче танцът е дълъг и успешен роман в стихове. Защото за нея това е начин на живот. Като дете открива магията и красотата на спортните танци и в продължение на много години впечатлява зрителите с таланта си на сцената. Днес вече е в ролята на преподавател, на вдъхновител на децата на Благоевград в своето Танцово училище „Art & Dance“, което е в центъра на града, край фонтаните.
„Моя отколешна мечта е да създам този Дом на танците. Спомням си, когато бях дете, колко трудно намирахме подходяща зала, после като състезател отново имаше този проблем, а и като треньор. Липсваха пространства за танцуване. В моите детски години си бе истинско щастие да откриеш свободни часове, да се вмъкнеш в графика на някоя зала. Носехме касетофони, техника, оборудване, дрехи. Само и само да танцуваме, да правим това, което ни дава радост, смисъл и щастие“, връща се назад във времето Цвети Гаврилова. Тя успява да сбъдне своята мечта – има прекрасна зала с необходимото оборудване, която дава уют, спокойствие на децата и възрастните, за да се чувстват те като у дома си. За хлапетата е направила и кът за отдих и забавление. Има много малки възглавнички, на тях малчуганите си почиват, понякога си спретват и различни игри. Всичко това Цвети като дете не е имала. Омръзнало й като преподавател да следи графиците на чуждите зали. Затова сега тя и нейният силен екип от професионалисти определя правилата, не зависят от никого. Тяхната зала може да се ползва и за други цели – партита, конференции, срещи, изложби. Но всичко е подчинено на танца. В момента швед и българка тренират тук своя първи сватбен танц.
„Предстои да доусъвършенстваме този наш дом. Всичко тук е направено от сърце и с любов. Много мислих къде да е. Реших да е в сърцето на културата – навсякъде край нас има културни институции – театър, библиотека, Ансамбъл „Пирин“, други школи като нашата“, разкрива Цвети.
Дамата е категорична, че е много важно човек да мине по пътя на танца – от състезател до преподавател, за да знае как се случват нещата, какво да предложи на тези, които искат да се занимават с танци професионално или като хоби.
Гаврилова никога не е прекъсвала връзката си с танца. Като състезател е сред топ двойките в страната по спортни танци /до 1997 година се наричат състезателни танци/. След това като треньор подготвя много шампиони. Тя е и лицензиран съдия. Нейна двойка по спортни танци е ставала вицешампион на България до 12 години. 4 години поред е печелила с нейни деца квалификацията за Световната танцова купа – 2013 г. в Англия, 2014 г. в Португалия, но не заминали заради финансови проблеми, 2015 г. – в Румъния и 2016 г. – в Джърси. И това е много високо признание, защото на такива престижни форуми има по над 40 000 участници.
Зад гърба си има 20 години трудов стаж в катедра „Хореография“ на Югозападния университет. Този опит й дава възможност да види цялостната картина, да е наясно какво да прави.
Работи в своето танцово училище с деца от различна възраст – от 4 до 14 години, с младежи, има и хоби клас за възрастни. Тук залагат не само на спортните танци, но и на класическите, на латино танците, на българските народни танци. Най-важното е, че има смисъл в това, което прави. „Танцът е и изкуство, и спорт. През целия си живот имам контакти с Българската федерация по спортни танци и с Българската професионална танцова асоциация. За мен танците са живот. Дъщеря съм на военен, близо 3 години живяхме в Смолян, после се върнахме в Благоевград, когато трябваше да започна да ходя на училище. Обиколих много места, на които се танцуваше. Най-напред опитах с народни хора. Но не беше моето“, разказва Цвети. Тогава една нейна съседка и приятелка й предлага да пробва с балет и състезателни танци. Като разбрала, че ще трябва да е двойка с момче, в началото отказала категорично. Но това е била съдбата й. „Спортните танци са моят живот, аз ги наричам бални танци, защото в тях има толкова много красота, изящни движения, чар и вдъхновение. Самите танци те учат на етикеция, на уважение към другите, на добро отношение към останалите, предизвикват у теб прекрасни емоции и чувства. В спортните танци съм аз! Това правя с много увереност, с огромна радост и с удовлетворение“, уверява дамата, която танцува с успеха. От 7-годишна до 21-годишна има късмета да е с един партньор – Георги Папучаров. Двамата са сред десетте топ двойки по спортни танци в България. Много малко са тези, които стигат да най-високия клас „Международен“, но те успели. А това се постига с много часове в залата, с много лишения, те буквално живеели в залите. Участвали в множество турнири, печелили награди и призове. Изкарвали емоциите и чувствата си на сцената, често зрителите ги връщали да танцуват отново и отново със своите нестихващи аплодисменти.
Цвети твърди, че зад всеки успех стои къртовски труд. Защото не е нужно да имаш само талант, необходими са много труд и усилия, за да има резултат.
„Убедена съм, че и тези деца, които тренират при нас, ще преодолеят препятствията и ще успеят. Вярвам в техния успех! Не съм сама в тренировъчната дейност. Работя с най-добрите в тази област. Спортните танци води Владимир Одинцов – шампион от Украйна, който е активен танцьор и продължава да печели призови места от състезания по света със своята партньорка Мария, която също е украинка. Те са част от световния елит в спортните танци. Тя живее в Кипър, но дойде ли в България, е тук, в залата, за да предава опита си на нашите деца. За нашия град е гордост, че такъм специалист работи тук с децата на областния център на Пиринско“, казва Цвети Гаврилова.
Тя винаги е искала да работи с утвърдени имена. Преди да отвори своето танцово училище, провела среща със свой колега в НСА, Владимир тренирал там по това време. Поговорила с него, намерили веднага общ език, той се запалил по нейната идея. И за него това е ново начало, шанс да е себе си, да преподава на децата. В момент, в който се чудел накъде да поеме след войната в Украйна. Сега пътува по 200 километра от София до Благоевград и обратно, за да е част от екипа на Цвети Гаврилова.
Кирил Петров и съпругата му Ивана Петрова пък са преподавателите по народни танци. Цвети има отдавна поглед върху работата и на Кирил, и на Ивана, които са бивши нейни студенти в ЮЗУ. Младият мъж е завършил е Държавното хореографско училище. Сега е танцьор в Ансамбъл „Пирин“. Ивана е много интелигентна млада жена, завършила и ЮЗУ, и Американския университет.
Цвети е на 100% отдадена на тази кауза, тъй като всичко си заслужава. Сигурна е в успеха на децата. Сега те се готвят за престижен фестивал в София, който ще е този месец. С нетърпение чакат състезанието, това ще тяхно първо участие, това ще ги запали, ще усетят тръпката, ще помиришат силата и магията на тази надпревара, споделя Цвети, която има докторска степен по хореография в ЮЗУ, има и магистърска степен по „Управление на образованието“.
Цвети вярва в своите деца, в техния талант, в професионализма на треньорите, в себе си. И е сигурна, че успехите предстоят за нейните състезатели. Дори чува аплодисментите на публиката точно така, както някога аплодирали нея. И една красива усмивка се появява на лицето й…
Източник: Вестник „Телеграф“
Още ...
Танците и децата – два красиви и допълващи се свята
Любов е да танцуваме…
Защо е важно да танцуваме